сия̀я, -я̀еш, мин. св. сия̀х, несв., непрех. 1. Излъчвам или отразявам ярка, силна светлина; блестя. Ей небето се очисти, / слънце радостно сияй. Елин Пелин. В студеното чисто небе сияеше луната. А. Гуляшки. Около главите им сияе по едно златно колело. Влайков. 2. Прен. Имам радостен израз на лицето. Влизаха, поздравяваха, а стопаните сияят от радост. Дим. Талев || За лице, поглед, усмивка — имам радостен израз. Детското ѝ лице сияеше също като тоя пролетен ден. Елин Пелин. Очите ѝ сияеха от радост. 3. Прен. Правя силно впечатление; блестя, изпъквам. А Тодора сияеше от младост и красота. К. Петканов. И блян ме сладостен люлее / за оня лъчезарен край, / де вечно щастие владее, / де вечна красота сияй. Дебелянов.
|