скалъ̀пвам, -аш, несв.; скалъ̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Пренебр. 1. Правя нещо набързо, как да е, без да влагам майсторство, като самоук. Скалъпих си колиба за кучето. 2. Прен. Измислям, скроявам. Скалъпиха лъжливо обвинение срещу подсъдимия. скалъпвам се, скалъпя се страд.
|