скандàл м. (гр.). 1. Неприлична, шумна, нередна постъпка, която възмущава околните, като разпра, побой и под. Тя подозираше мъжа си, следеше го и от това често произлизаха необходимите домашни скандали. Елин Пелин. Той почваше да кряска, за да предизвика скандал. Ал Константинов. Правя скандал. Вдигам скандал. 2. Неморална постъпка, която нарушава обществения ред, дразни и възмущава околните. Твоето появление по това време у рада в стаята ѝ ще се забележи, ще бъде даже скандал. Вазов.
|