скàрвам се, аш се, несв.; скàрам се, -аш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Карам се за кратко или в отделен случай. Даскалът сърдито им се скарва и поиздръпва ухото и на едина, и на другия. Влайков. Кочо никога не бе повишил глас да ѝ се скара. Дим. Талев. — Иване, какво си се окумил тук! — скара му се старата. — Я да подринеш снега пред къщи. Г. Караславов. 2. Развалям добрите си отношения с някого; смразявам се. Той напусна работата си, започна да пие, разори се, скара се с всички. Йовков.
|