скàстрям, -яш, несв.; скàстря, -иш, мин. св. -их, св. прех. Разг. Скарвам се рязко, грубо някому; срязвам. Хайде не дрънкай! — скастри я Юрталана. — Малка работа е според тебе да ни хвръкне гиздавата ливада. Г. Караславов. скастрям се, скастря се страд.
|