|
скàчам, -аш, несв.; скòча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. Хвърлям се със скок някъде. Бързо скочих от каручката и се упътих към чешмата. Елин Пелин. Но той разбил вратата, скочил през прозореца, грабнал на ръце ранената и я понесъл като дете към хана. Йовков. Овчарката не стигна; скочи връз високия камък, коленичи и протегна гега додето ѝ стигаше ръка към вира. П. Ю. Тодоров. Засили се, скочи върху Стояна, с един пестник в гърдите го събори и го хвана за шията. К. Петканов. || Обр. Сребропенестите вълни весело се пляскат о камъните, скачат от ниски канаристи прагове, въртят се и кипят във вировете. Вазов. Мисълта му скачаше от предмет на предмет. || Прехвърлям се със скок през нещо, прескачам нещо. Питаш ме защо съм аз / дохождал нощя у вас, / как съм скочил през плета / и що щял съм да крада. Ботев. 2. Изправям се на крака с внезапно, рязко движение. Като се събуди и отвори очи, той видя звезди на небето, уплаши се, че се е успал, и скочи. Йовков. Кучето скочи на крака и застана отляво до самия мене, махаше опашката и чакаше да чуе какво ще му кажа. Н. п. Филипов. Той скочи като ужилен. 3. Движа се с бързи последователни скокове; рипам. В това време, хаджи Смион правеше всевъзможни усилия, за да помогне на бедния си приятел: викаше, махаше му с ръце, скачаше отчаяно. Вазов. Около него радостно връткаше опашка едро жълто куче и скачаше галено въз коленете му. Елин Пелин. Изплашеният кон скача, бъхте се, лудее. Йовков. Гергьовден. Небето ясно като стъкло. Дърветата натруфени с крехки листенца. По клонете им скачат пъргави птиченца. Ц. Церковски. Скачам от радост.
|