скверня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Книж. Лишавам нещо от нравствена чистота, от святост; петня, позоря. Ще допуснете ли вие чужд крак да стъпи в земята ни, за да скверни нашия дом и огнище? Л. Стоянов. След цял век неволи, борби и мъчения / угасна той тъй огорчен / Ах не, не плетете венци и хваления, / прахът не сквернете свещен! К. Христов. скверня се страд.
|