скèлет м. (гр.). 1. Анат. Съвкупност от кости, съединени чрез сраствания или чрез стави, която съставя твърдата основа на човешкото или животинското тяло. В гробниците бяха намерени няколко човешки скелета. 2. Разг. Много слаб, мършав човек. Когато ризата се свлече от плещите му, представи се не тяло, а скелет. Вазов. 3. Техн. Опорна конструкция на машина, сграда и под., на която се крепят другите части. Но достатъчно е само човек да наведе глава към пътя, за да види скелетите на разбитите и опожарени камиони. Вежинов. Върху сивия фон на студеното зимно небе стърчаха скелетите на разрушените къщи. Ив. Мартинов.
|