|
скѝвам1. Само 3 л. ед. скѝмва ми, несв.; скѝмне ми, мин. св. скѝмна ми, св., безл. Идва ми случайно някаква мисъл или желание; хрумва ми, теква ми. Но ако поиска, може да я грабне. Само да му не скимне — каза друг. Вазов. Аз съм виновен! И с бача си Кира, / щото ви скимне, такова правете. П. П. Славейков.
скѝмвам2, -аш, несв.; скѝмна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Кимвам. Огнянов им скимна да млъкнат. Вазов.
|