скимтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. скимтя̀л, -а. -о, мн. скимтèли, св., непрех. 1. За куче — издавам особени тънки звукове при радост или при неприятно чувство. Двете кучета, ето и те я познават, въртят се на железните вериги, махат с опашките си и скимтят от радост. Г. Караславов. Навън е наваляло дебел коледен сняг, кучето скимти от студ и рови някъде под сайванта. И. Волен. С лявата ръка той притискаше до гърдите си едно сляпо кученце. Сляпото същество скимтеше и се навираше под Митьовата риза: беше му студено. А. Каралийчев. 2. Разг. Хленча. Болното дете в съседната стая плака дълго, скимтя и най-сетне утихна. Дим. Талев. Уплаха се четеше по всички лица, децата, сгушени в скутовете на майките си, тихо скимтяха. Г. Белев.
|