скѝтам се, -аш се, мин. св. -ах се, несв., непрех. Скитам. Девет годин той / скита се бездомен, без сън, без покой. Вазов. Но кълни, майко, проклинай / таз турска черна прокуда, / дето нас, майко, прокуди / във тая пуста чужбина / да ходим да се скитаме / немили, клети, недраги. Ботев.
|