скѝтник, мн. -ци, м. Човек, който скита. И непознатият изглеждаше скитник, човек без семейство, на когото никаква грижа на съпруга, майка или сестра не сгряваше сърцето. Дим. Димов. Ти ли си, мале, тъй жално пела, / ти ли си мене три годин клела, / та скитник ходя злочестен ази / и срещам това, що душа мрази? Ботев. Скитниците катунари / ще стануват тука стан. П. П. Славейков.
|