склàням, -яш, несв.; склоня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Навеждам нещо напред или встрани; наклонявам, превивам. Вятърът скланяше върховете на дърветата. Вазов. Аз искам да те помня все така: / бездомна, безнадеждна и унила, / в ръка ми вплела пламнала ръка / и до сърце ми скръбен лик склонила. Дебелянов. И склони главата си на рамото му, сложи ръката си върху неговата. А. Гуляшки. 2. Прен. Убеждавам, увещавам някого да се съгласи за нещо. Умееше да привлече купувач, да го задържи в дюкяна, да го склона да купи едно или друго. Дим. Талев. Мисля, че е по-добре да мине известно време. Надявам се да я склоня. Дим. Ангелов. 3. Прен. Съгласявам се. Тертере, ти искаш невъзможното На всичко бих склонил, само на това не. Вазов. Склони ти само да дойдеш / на Стамбул да те заведа. П. Р. Славейков. Три пъти ходи до него председателят, да го моли — Не скланям! — отсече Рожен Каменов. — Не давам дядовата Каменова нива! А. Каралийчев. 4. Грам. Изменям по падеж формите на имената. скланям се, склоня се страд. □ Скланям глава — покорявам се.
|