склòпвам, -аш, несв.; склòпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Затварям (очи, клепки). Склопил очи, той дремеше със скръстени ръце на гърдите. Вазов. Гаврил беше се подпрял на тезгяха и унесено бе склопил клепки. Елин Пелин. склопвам се, склопя се страд. □ Склопвам очи — умирам.
|