склю̀чвам, -аш, несв.; склю̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Съединявам краищата на предмети, които се намират близо един до друг. После сключи ръце под главата си и остана тъй замислен и загледан пред себе си. Йовков. Стоян засука черните си мустаци и нахлупи кожената си капа над очите си. Митър го изгледа и сключи вежди, за да не се усмихне. К. Петканов. 2. Събирам краищата на нещо, за да се образува, да стане кръг. Сключиха хорото. || Обр. Жандармеристите сключваха кръга, в който искаха да обградят партизаните. Ем. Коралов. Той хранеше надежда, че врагът не е успял да сключи блокадния пръстен. Дим. Ангелов. 3. Диал. Завършвам, навършвам. Година време не сключи, / богу душица предаде. П. Р. Славейков. 4. Прен. Установявам по определен ред известни отношения с някого или поемам известни задължения, които трябва да бъдат изпълнени. Като сключим този заем, ще се разплатим и ще ни останат пари да си поуредим работите и да се замогнем. Йовков. Още преди да почне катастрофалното падане на цените, той беше сключил сравнително изгодни сделки. Дим. Димов. Сключвам мир. Сключвам примирие. Сключвам договор. Сключвам брак. сключвам се, сключа се страд. и непрех. Скоро угаснаха и първите бледи звезди — ниско над върховете на дървесата се сключи черно, облачно небе. Дим. Талев.
|