склю̀чен, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от сключа. 2. Като прил. За предмети — чиито краища са съединени, събрани, допрени. Неговият земляк бе чернооко момче, с гъсти сключени вежди. Ив. Хаджимарчев. Цонка със сключени ръце ходеше из стаята и охкаше. Вазов.
|