скòба ж. 1. Желязна пръчка със завити под прав ъгъл заострени краища, която служи за скрепване на дървени части. Направиха сал и скрепиха със скоби крайните греди. 2. Обикн. мн. Препинателен знак от две полукръгли или ъглести части, който служи за ограждане на пояснителни думи или изречения. || Математически знак от две полукръгли, ъглести или извити черти, който служи за ограждане на алгебрически израз и означава, че действието засяга целия израз. Разкривам скоби. Малки скоби. Средни скоби. Големи скоби. □ Казвам нещо в скоби — казвам нещо като странично допълнение към това, за което говоря. Отварям скоби — казвам нещо като пояснение към това, за което говоря.
|