сковàвам, -аш, несв.; сковà, -èш, мин. св. -àх, св., прех. 1. С коване сглобявам, изработвам нещо. Между двата прозореца стоеше същата малка масичка, която баща му някога сам скова, за да има де да пише и да учи уроците си. Г. Караславов. Стругарят почисти тезгяха, скова едно сандъче от летви и прибра в него инструментите. А. Гуляшки. 2. За студ — правя нещо да замръзне, да се вледени. Вън страшен февруарски студ сковава планинската река. Влайков. Остър студ е сковал земята. || За болест, студ — правя някой да изгуби подвижността си, да се вдърви; вцепенявам. През пролетта беше я сковал остър ревматизъм. Г. Караславов. Небето се изясни, грейнаха едри ясни звезди, но стана по-студено. И партизаните бързаха в нощта, за да не ги скове съвсем студът. М. Марчевски. 3. Прен. Потискам свободата в действията и проявите на някого. Непреодолимо стеснение и свенливост сковаваше езика му. Дим. Талев. Безумен страх беше сковал всичките ѝ членове и нямаше глас в гърлото ѝ. Г. Райчев. Присъствието на Борис сковаваше всички. Дим. Димов. сковавам се, скова се страд.
|