|
скок, скòкът, скòка, мн. скòкове, скòка (сл. ч.). м. 1. Движение, при което човек или животно се отмества с бързо подхвърляне на тялото си във въздуха. Но в тоя миг колата затрака по моста и Марин трепна, спусна се и на два-три скока настигна колата. Йовков. Той се засили, подскочи нагоре и изведнъж се намери върху масата. Скокът му беше толкова лек и висок, че селяните изпаднаха във възторг. Дим. Ангелов. Трите животни скочиха и избягаха в гората с бързи и гъвкави скокове. Ем. Станев. Дълъг скок. || Обр. Реката в бели пенливи водопади и скокове се хвърляше из стръмните си брегове. Вазов. Разговорът е все още жив, възбуден, с внезапни скокове минава от тема на тема. Йовков. 2. Прен. Внезапна качествена промяна в развитието на нещо. Във Крушево бе феодална власт / и що за скок? / градят сега република! Вапцаров. □ Овчарски скок (Спорт.) — прескачане на височина с дълъг прът. Парашутен скок — скачане с парашут.
|