скòквам, -аш, несв.; скòкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Скачам веднъж или няколко пъти по веднъж. Той скокна в Янтра, прегази я до пояса и излезе на другия бряг. Вазов. Тя скокна от леглото и залепи горещо чело върху студеното стъкло на прозореца. Елин Пелин. Ездачът чевръсто скокна на земята. Ст. Загорчинов. Но ето че една вечер, когато всички сме се прибрали в къщи, до слуха ми достига сигналът. Аз в миг скоквам, сякаш подхвърлен от пружина. Д. Немиров.
|