скоклѝв, -а, -о, прил. 1. Който обича да скача. По стръмния скалист склон на отсрещния връх се движеше нещо сиво. То приличаше на коза, две скокливи ярета тичаха край него. Ем. Станев. 2. За хоро, танц — който се играе с подскачане. Скоклива ръченица. || За музика — жив, игрив. Той чуваше тук скокливите песни и шума на хорото. Елин Пелин.
|