сколу̀фа, обикн. мн. сколу̀фи, ж. (перс.). Косата между слепите очи и ушите. Сухото му личице бе луничаво, изпод каскета се подаваха руси, неподстригани сколуфи. И. Волен. На клубната врата се беше показал и Марин. Русите коси на главата му бяха бухнали безредно и страните над сколуфите овлажнели от потта. Кр. Велков.
|