скòпосен, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Диал. Който умее угледно, сръчно да се справи с работата си, да подреди нещо; уреден. Ела да видиш и най-скопосна булка може ли тъй угледно да нареди. П. Ю. Тодоров.