скор (остар.), скòра, скòро, прил. 1. Който се извършва, става с бързина, бързо. Скорото ходене не се продължава за много. Погов. 2. Който ще стане, ще се извърши в близко бъдеще. И за да ме увери в скорото си оздравяне, той са повдигна главата от възглавницата. Вазов. □ В (най-)скоро време — в (най-)близко бъдеще. Той уверяваше, че знае злосторниците и че в скоро време те ще му паднат в ръцете. Г. Караславов. До скоро виждане — пожелание при раздяла за скорошно виждане.
|