скòро нареч. 1. С бързина, с бързане; бързо. Бързай странник, върви скоро / къща бащина да стигнеш. Ботев. Селиме, карай по-скоро! Вазов. || Без бавене; незабавно, веднага. Я качвай се, качвай се по-скоро, да не припкаме пак подир машината — каза наставнически бай Ганьо. Ал. Константинов. Скоро вода стана ѝ нещо лошо! Елин Пелин. Я ни донеси едно кило вино, опечи и нещо там, каквото има. Хайде по-скоро! Йовков. 2. Не много отдавна; наскоро. Питах го няколко пъти виждал ли е скоро Калина. Елин Пелин. И двамата бяха погребали сестри скоро и не беше прилично да ходят по гости. Дим. Талев. 3. След кратко време, подир малко. Синият купол на студеното и помръзнало небе се изясняваше Скоро по него затрепкаха звезди. Елин Пелин. Скоро Искърът и долината му се изгубиха от очите ми. Вазов. Скоро те превалиха отвъд баира и се закриха. Йовков. || В близко бъдеще. Прегледа ме докторът скоро, казва, щяло да ми мине. Влайков. Делото е все още следствено но скоро ще му се чуе гласът, много скоро! Тогава всичко ще ви стане ясно. П. Вежинов. 4. За кратко време, в кратък срок. Изля се дъжд като из ведро. И като всеки летен дъжд, премина скоро. Йовков. Отговорът на писмото дойде сравнително скоро. Св. Минков. Готови пари, печен хляб скоро се изяждат. Погов. 5. Само в сравнителна степен — а) По-възможно, по-вероятно. По-скоро звездите ще попадат от небето, отколкото отец Иван ще да излъже или ще да клевети. В. Друмев. б) По-точно. Моята шега беше неуместна. Калина се разсърди и ме погледна люто. Стана ми тежко и аз се разкаях, по-скоро уплаших се. Елин Пелин. □ Час по-скоро — незабавно, веднага. Искаше му се час по-скоро да излезе от тук. Елин Пелин.
|