скòрост, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само ед. Степен на бързина на някакво движение. Образцов е стругът ѝ, работи на него с пълна скорост. А. Гуляшки. Влакът постепенно намаляваше скоростта. Ив. Бурин. || Обр. Събитията с необикновена скорост се следваха, сблъскваха, надпревариха. Вазов. 2. Изобщо степен на бързина на действие или на някакъв процес. Скоростта на химичните реакции се намира в голяма зависимост и от температурата. 3. Физ. Пътят, който едно тяло изминава за единица време. 4. Техн. Приспособление, което променя бързината на движението на моторно превозно средство. Шосето почна да се катери по стръмнина. Тя смени скоростта. Дим. Димов.
|