скот, скòтът, скòта, мн. скòтове, скòта (сл. ч.), м. 1. Домашно животно; добиче. Ди! Поганци те зели, ленив скот! — и той удари няколко пъти левия кон. Вазов. || Събир. Добитък. И скъп е нему той (родният край) и мил / — с земята, хората и скота / и всякога готов е бил / да си пожертвува живота. Ст. Чилингиров. 2. Прен. Хул. Долен, морално паднал човек. || Глупав, тъп човек.
|