скреж, скрèжът, скрèжа, мн. няма, м. 1. Замръзнали водни пари във вид на ледени кристалчета, които покриват дърветата, стените и др. през студени и влажни зимни дни. От ледения вятър очите му сълзят, веждите и дългите му жълти мустаци хващат скреж. Йовков. Над града се беше спуснала гъста мъгла. По голите клони на дърветата, по накъсаните жици и по железните огради се бе образувал скреж. П. Славински. Дърветата са побелели от скреж. 2. Тънка ледена корица. Локвите по улицата бяха хванали скреж.
|