скрепя̀вам, -аш, несв.; скрепя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да се държи здраво към друго; закрепвам, прикрепвам. Майсторите скрепиха по ъгли и прозорци тънка резба от орех и абанос. Н. Райнов. 2. Канц. Правя наредба, заповед, договор или друг документ да добие законна сила, като го подписвам, подпечатвам. Скрепявам с подпис. || Образувам, затвърдявам. Не зная по кой начин подушихме чувствата им към съжителите им турци, но още в същия ден беше скрепен между нас отбранителен и нападателен съюз. Величков. скрепявам се, скрепя се страд. □ Скрепявам с печат — подпечатвам.
|