скрибу̀цам, -аш, несв. 1. Скърцам продължително. Мудно скрибуцаха цяла нощ широки волски коли, потеглили от незнайни северни села. А. Каралийчев. || Обр. Заврян като плъх в ъгъла, подофицерът скрибуцаше търпеливо с развалена писалка върху вещевата ведомост. П. Вежинов. 2. Разг. Свиря неумело на цигулка, гъдулка и под.
|