скривàлище, мн. -а ср. 1. Място или помещение с таен достъп, предназначено за укриване на някого или на нещо. Син му донесе двадесет пушки из скривалището и ги изправи зад вратата. Вазов. Божаница и Петровица скришом една от друга дебнеха стареца и се мъчеха да открият скривалището на неговото злато. Елин Пелин. Показаха ни скривалището на Левски. 2. Специално построено или изкопано помещение за предпазване при обстрелване, стрелба, въздушни нападения и под.; закритие. Един снаряд падна в окопите и засипа няколко души. Ротният се развика: — Всички в скривалищата! К. Петканов. Противовъздушно скривалище.
|