|
скрѝвам, -аш, несв.; скрѝя, -ѝеш, мин. св. скрих, прич. мин. страд. скрит, св., прех. 1. Слагам нещо на тайно място, за да не бъде намерено, открито. Трябва да освободим по-скоро пушките и да ги скрием тука през нощта. Вазов. Заключиха къщата и скриха ключа. Йовков. 2. Слагам, оставям нещо някъде, за да не се вижда. Софка пак притегли краищата на шала отпреде си, като скри ръце под него. Вазов. Тя не можеше да говори повече, разплака се и скри лицето си в натрупаните до стената дрехи. Йовков. 3. Правя нещо да не може да се види, забележи. Старецът гледаше Балкан, мълчеше, гъстите бели вежди почти скриваха очите. Йовков. Беше застанала по средата на стаята с наметнато на раменете си палто, което скриваше част от превързаната ѝ ръка. Дим. Ангелов. Устните ѝ заиграха от лека усмивка и тя завърна глава да я скрие. Елин Пелин. 4. Пъхвам, прибирам. Той ходи из стаята, час по час вади от пъстрия си копринен пояс голям като топка часовник, поглежда го и пак го скрива. Йовков. || Турям нещо някъде, за да се запази, за да не се загуби. Той скри парите в пазвата си и пак продължаваше да бъбри, да се отчайва и да се вайка. Вазов. || Разг. Оставям нещо настрана, за да има от него за по дълго време. Скрих от сладкото за после. 5. Давам тайно убежище някому; укривам. Бабата шътачка ги приела, скрила ги на потона на училището. Вазов. 6. Прен. Не казвам, премълчавам нещо, за да не стане известно; укривам. С ваше позволение ще скрия името на манастира, където прекарах едно блажено лято. Елин Пелин. Не беше много трудно да се проникне в мисълта, в душата на простия, наивен момък. Той нищо не скриваше и не умееше да скрие. Дим. Талев. скривам се, скрия се страд.
|