скрит, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от скрия. 2. Като прил. а) Който не може да бъде непосредно разбран, доловен от околните; таен. И се трудиха много, додето да разгадаят скрития смисъл на тия белези. Вазов. Стрина Илчовица изказа тия думи със скрита болка и с едва сдържани сълзи. Влайков. О, скрити вопли на печален странник, / напразно спомнил майка и родина! Дебелянов. б) За човек — който крие мислите, желанията, намеренията си; потаен. Ти си станала скрита, нищо ми не казваш. — Няма нищо за казване. А. Каменова. в) Който не се проявява при дадени условия; потенциален. Скрита енергия. Скрити възможности.
|