скрòмен, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който избягва да се хвали, не обича да прави впечатление с качествата, заслугите, достойнствата си. Той е пословично скромен, той се крие от хорските очи, за него е важно да върви работата, да се строи за републиката. Г. Караславов. 2. Който не отразява високомерие, самомнителност. Аз, млад, патриот уж, българин разпален, бях смазан от тихото душевно величие и от скромния патриотизъм на тая сянка. Вазов. Скромно мнение. 3. Който води приличен, неразпуснат живот. Беше хубаво, но скромно момиче. Дим. Димов. 4. Който не се отличава с разкош, богатство; прост. Във скромна килийка, потънала в сън, / един монах тъмен, непознат и бледен, / пред лампа жумеща пишеше наведен. Вазов. Аз дойдох да ви честитя и поднеса тоя скромен букет. Елин Пелин. Скромното ѝ облекло издаваше, че тя не спада към кръга на богаташките дъщери. Дим. Ангелов. Скромен живот. Скромно тържество. Скромен обед. 5. Който не е особено голям по размери, значение, съдържание. Тъчеше кенарени платна и получаваше скромна надница. Елин Пелин. Образува се и скромна училищна библиотека. Вазов. Скромни средства. Скромни успехи. Скромно участие.
|