скроя̀вам, -аш, несв.; скроя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. С кроене приготвям необходимите части на дреха, обуща и др. Старата не умееше нито дрешка да му скрои, нито копче да му зашие както трябва, нито закуска сутрин да му приготви. Г. Караславов. 2. Прен. Измислям нещо, обикн. лошо. Пък и да я пита, толкова ли не можа да ѝ скрои една лъжа! Г. Караславов. || Прен. Пресмятам, предвиждам нещо. Изобретателният ум на Дъбака понякога скрояваше някакви странни планове. Елин Пелин. скроявам се, скроя се страд.
|