скръ̀ствам, -аш, несв.; скръ̀стя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Кръстосвам, обикн. ръце, крака. Тя беше седнала на одъра, скръстила беше ръце и гледаше пред себе си. Йовков. Лазар се раздвижи да седне по-удобно, скръсти нозе и се приведе към майка си с ръце на колената си. Дим. Талев. скръствам се, скръстя се страд. □ Скръствам ръце (разг.) — стоя в бездействие. Ето пролет е, всички работят и се трудят, а той е скръстил ръце и стои. Йовков.
|