скръ̀цвам, -аш, несв.; скръ̀цна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Скърцам веднъж или няколко пъти по веднъж. Лостът се отмести, вратата скръцна и се отвори. К. Петканов. Локомотивът сварва Колелата на вагоните скръцват, влакът се плъзва по безкрайния лъскав магнит на релсите. Св. Минков. □ Скръцвам (някому) със зъби (разг.) — заплашвам някого. Отишел при тях онзи ден, събрал ги, че като им скръцнал със зъби, те замръзнали по местата ги. Ал. Константинов.
|