скубàч м. Разг. Човек, който взема много скъпо, обикн. за нещо продадено, който обира, скубе някого. Бирникът смигна, измъкна нож и разпра антерията Дрънкаха лири, петолевки! — Ах, шарлатанин! скубач! Все сиромашка пот е това. А. Страшимиров.