|
ску̀бя, -еш, мин. св. -ах, несв. 1. Тегля, вадя от корен растение, косъм, перо. Кооператорите дигнаха стъклените капаци на парниците и почнаха да скубят разсада на ранния зеленчук. А. Каралийчев. По цял ден лови кокошки из двора с примка, скубе им перата. Чудомир. Скубехме кожи, та виж какво сме станали само косми. Влайков. Скубя лен. Скубя плевели. Скубя кокошка. || За тревопасно животно — паса, ям. Отново се зае със самара на магарето, което скубеше тревица в долния край на двора. Ем. Станев. 2. Прен. Вземам по нечестен начин много пари от някого, обикн. за нещо продадено. Въпреки мълвата, той беше прегърнал шпионската кариера с едничката цел да скубе пари и от турци, и от българи. Вазов. Толкоз пари за двадесет километра! Умеете да ни скубете вие. Елин Пелин. скубя се страд. □ Скубя си косата — дърпам си силно косата при силна скръб или ярост.
|