ску̀ка, мн. няма, ж. (рус.). Досада, отегчение от безделие или еднообразие. Банкетът на живота ги бе отегчил, от дванадесет години удоволствия бяха останали само ледена скука и чувство за празнота. Дим. Димов. Наляга ме скука.