ску̀лптура ж. (лат.). 1. Само ед. Вид изобразително изкуство, което създава обемни образи (статуи, релефи, бюстове и пр.); ваятелство. В изложбата имаше творби из областта на графиката, живописта и скулптурата. 2. Само ед. Събир. Произведения на това изкуство. В музея преобладават произведенията на класическата скулптура. Ал. Константинов. 3. Произведение на това изкуство. На връщане минахме по Карловия мост на реката Вълтава. Чудно красиви сводове и скулптури има по него. Г. Белев. На изложбата имаше много интересни скулптури.
|