скут, ску̀тът, ску̀та, мн. ску̀тове и ску̀ти, ску̀та (сл. ч.), м. 1. Обикн. с предл. на или в — на бедрата и до корема на седнал човек. Положи глава на скута на сестра си и дълго не можа да се успокои. К. Петканов. Дете невръстно ощe на майчини си скути, / аз слушах приказки и песни за нечути / борба и теглила, и тъмни съдбини / на моя роден край. П. П. Славейков. Уплаха се четеше по всички лица, децата, сгушени в скутовете на майките си, тихо скимтяха. Г. Белев. || Обр. Душата ми заспива в скута на нощта, / недейте я разбужда. Яворов. 2. Диал. Предната долна част на дълга дреха — рокля, сукман и под. В едно пусто усое накладохме огън и един от другарите ни подпретна скути да замеси на хляб онова брашънце, което бяхме намерили в хралупата. З. Стоянов. Като влезе при Джамал бея, поклони му се ниско и целуна скута от дрехата му. В. Друмев.
|