|
ску̀чен1, -чна, -чно, мн. -чни, прил. (рус.). 1. Който причинява скука; отегчителен, безинтересен. Признайте, че аз съм един скучен другар. Вазов. Скучен събеседник. Скучна книга. Скучен разговор. 2. Който е изпълнен със скука; монотонен, еднообразен. Дните течаха — еднообразни и скучни. П. Спасов. За да не бъдат скучни часовете в къщи, Ана захвърляше бродериите си, разтваряше сборничето с народни приказки и тихо започваше да му чете. А. Гуляшки.
ску̀чен2,-чна, -чно, мн. -чни, прил. Обикн. ж. р. ску̀чна — за кучка, вълчица, лисица: която е с плод в утробата си и ще се кучи; кучна.
|