скъ̀ден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Оскъден. Той захвана да задлъжнява, да залага и да продава части от скъдното си имущество. Вазов. Ти ще разтвориш тая песен, / сред вопли огнени родена, / от миналото скъден дар. Лилиев. и от навъсеното облачно небе падаше скъден лъч. Н. Райнов.
|