|
скъпèрнически, -а, -о, прил. Който е присъщ на скъперник. Киселов неясно чувствуваше слабата му скъперническа и страхлива душа и дълбоко го презираше. П. Вежинов. Скъпернически навици.
скъпèрнически. Нареч. от прил. скъпернически. Живееше скъпернически, в каменна къщурка, завиваше се нощем с кълчищни черги. А. Гуляшки.
|