скъпѝя, мн. няма, ж. Диал. Скъпотия. Всички казват: глад ще стане, / скъпия голяма. / А от небе капка влажна / няма се, та няма. Вазов. А бре, момко, луд гидия, / луд гидия, аджамия, / що се, момко, не ожени, / дорде беше евтиния, / евтиния по момите, / а скъпия по момците? Нар. пес.
|