скъпоцèнен, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който струва твърде много пари; много скъп. Аз бях честит да видя и даровете: за тебе скъпоценна и чудна бисерна огърлица. Вазов. Лила била пременена в най-новите и най-скъпоценните си дрехи. Каравелов. 2. Който е много ценен, с голяма стойност. Няколко скъпоценни старинни документи позволяват ни да погледнем в самото най-отдалечено минало. Вазов. □ Скъпоценен камък — камък, който се употребява за накит (диамант, рубин и под.).
|