скъпя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Изразходвам, проявявам нещо в много ограничен размер; не пилея. Вълчан чувствуваше силата си и скъпеше думите си. Йовков. И той живя — и без да си почине, / без да скъпи ни младост, ни огън. К. Христов. Не скъпя средства. Скъпете времето ни. Скъпи труда си. 2. Остар. Ценя високо. Пресветли воеводо, ние сме чужденци и не ни подобава да се бъркаме във вашите работи. Но почитам те за славата ти и скъпя за доброто ти. Вазов.
|