скъпя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, несв., непрех. Свиди ми се, неохотно давам нещо. Стойко се пазареше дълго, скъпеше се за стотинката и гледаше да откъсне колкото се може повече. Г. Караславов. Като даряваш, не се скъпи, с широка ръка дарявай; като наказваш — наказвай. Ст. Загорчинов.
|