скърбя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. скърбя̀л, -а, -о, мн. скърбèли, несв., непрех. Изпитвам, преживявам скръб, печал. Тя не се страхуваше за себе си, а само скърбеше пред близката раздяла. Дим. Талев. Усетих как и ти скърбеше / във мoйтa тиха скръб света. Вазов. Скърбя за изгубеното дете.
|